Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) глоби "Райфайзенбанк България" с рекордните за ведомството 5.584 млн. лв. заради заблуждаваща реклама. Кредитната институция е рекламирала ипотечен заем с включена безплатна застраховка "Живот", която след това едностранно е прекратила преди изтичането на кредита, съобщиха от регулатора. Сигналът срещу банката е подаден от клиент, чиято съпруга е починала и чак след това е разбрал, че сключената "безплатна застраховка" е невалидна. От "Райфайзенбанк" обясниха, че ще проучат мотивите на КЗК и евентуално ще обжалват решението. Банката твърди, че не е поемала ангажимент да сключи и поддържа такава застраховка. Решението на КЗК не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд (ВАС).
Ипотечният кредит е изтеглен през 2004 г., като клиентите са получили безплатна застраховка "Живот" за целия период на договора, обясниха от КЗК. Този бонус е бил предлаган от самата банка в периода 2004 – 2007 г.,чрез сключен договор за групова полица с животозастрахователната компания "Български имоти". Пет години по-късно единият от съпрузите е починал и другият е отишъл в Райфайзенбанк, за да уведоми кредитния си инспектор за настъпилото застрахователно събитие.
Служителят на банката му е обяснил, че застраховката е прехвърлена в компанията "Уника". След като банката е направила съответната проверка, е уведомила клиента си, че застраховката "Живот" е прекратена от "Райфайзенбанк" от 1 юни 2006 г. При проверка на документите в кредитното досие на клиента в банката не е било установено наличие на полица по застраховка "Живот", която би следвало да бъде сключена.
Проверка на КЗК е показала, че банката е продължила да предлага безплатната застраховка и след юни 2006 г. Това е накарало комисията да смята, че кредитната институция обявява предложението си не за да поддържа застраховката през целия период, а за да привлича повече клиенти. В някои от рекламните съобщения дори изрично се е изтъквало, че безплатната застраховка "Живот" е за целия период на кредита. "От публикуваната до момента информация може да се заключи, че комисията е приела за установени обстоятелства, които не отразяват вярно фактическата обстановка по конкретния казус", коментираха решението на комисията от Райфайзенбанк. Ръководството на кредитината институция все още не е получило решението на антимонополното ведомство. До редакционното приключване на броя от банката не предоставиха допълнителен коментар относно случая.
Представители на дружествата за кредитно консултиране коментираха, че не са срещали подобни случаи в досегашната си практика. Според тях обаче на темата за защитата на потребителите на финансови услуги трябва да се обърне внимание, особено в настоящата икономическа обстановка на повишена несигурност. "Когато банките включват в офертите си подобни застраховки, условията по тях се фиксират в договора", обясни пред "Дневник" изпълнителният директор на консултантската компания "Кредит център" Тихомир Тошев. "Това е особено важно сега, когато хората са още по-чувствителни към наличието на подобна защита", допълни той. По думите му за някои клиенти предлагането на подобна допълнителна услуга може да е било определящо при избора на продукт и затова е редно такива промени да се комуникират със заинтересуваните лица.
Изпълнителният директор на "Кредитланд" Деян Василев пък акцентира върху административния проблем при защитата на потребителите. В нашият сайт всеки ден има по 5-6 хиляди коментара от клиенти на финансови институции и повечето от тях са свързани с някакви оплаквания по дадени услуги. Като консултантска компания ние не можем да вземем отношение по въпроса, но подаваме информация към банките. Проблемът обаче е, че като цяло в България все още няма орган, който да защитава достатъчно правата на потребителите на финансови услуги, още повече че Комисията за защита на потребителите няма необходимите правомощия по финансовите въпроси, обясни пред "Дневник" Василев. В допълнение той изтъкна, че докато за потребителските кредити има законови разпоредби, които да уредят отношенията между банките и клиентите им, то за ипотечните няма такива и на практика потребителите трябва да се оправят сами.
Глобата на Райфайзенбанк е най-високата, която комисията е определяла в своето съществуване. Причина за това е влезлият в сила нов закон за защита на конкуренцията от декември 2008 г. В него е заложено нарушителите на свободния пазар да плащат глоби до 10 на сто от оборота си при най-тежки нарушения. В случая санкцията на КЗК е едва 1% от оборота на банката. Облекчаващо вината обстоятелство е, че самото нарушение в областта на нелоялната конкуренция притежава по-ниска степен на обществена значимост от останалите нарушения по закона. В конкретния случай при определяне размера на санкцията КЗК е взела под внимание съдействието от страна на Райфайзенбанк в хода на разследването, както и постигнатото последващо споразумение между банката и клиента й. Клиентът дори е оттеглил иска си, защото се е споразумял с кредитната институция. Това обаче не е спряло производството на КЗК и тя е продължила разследването по самосезиране.
От държавния регулатор са приели, че дори да има обективни причини, които са затруднявали банката да поддържа такъв разход, добросъвестното търговско поведение е изисквало тази промяна да важи само за бъдещите клиенти. Освен вредата за потребителите това уврежда интересите и на конкурентите на пазара на финансови услуги, смятат от комисията. Санкцията на компанията е изчислена по новата методология, влязла в сила през февруари 2009 г., защото производството е образувано след тази дата. Самата глоба е наложена за нарушение на вече отменения закон, защото е извършено, докато той е бил в сила.
Източник: Dnevnik.bg