Данъци и такси

Новите банкови изисквания ще се въвеждат до 2019 г.

С по-високи изисквания към капитала и ликвидността си ще трябва да се съобразяват банките по света от 2019 г., за да бъдат защитени балансите им при евентуална следваща финансова криза. Какви точно ще са новите глобални стандарти Базел III решиха през почивните дни регулатори и централни банкери. Въпреки че ще са по-строги, дългият период на въвеждане на новите регулации облекчи част от опасенията на банкерите, че икономическото възстановяване ще се забави. За да отговорят на изискванията обаче, някои банки ще трябва да наберат допълнително капитал. По думите на председателя на Базелския комитет по банков надзор Ноут Велинк, цитиран от "Ройтерс", общо той ще е от порядъка на стотици милиарди евро.

Двойно по-голямо е новото изискване за основния капитал на банките – главна част от капитала от първи ред. По действащите в момента стандарти Базел II той трябва да е 2% от рисково претеглените активи на институцията. В новите регулации влиза изискването за 4.5% адекватност на основния капитал и 6% адекватност на целия капитал от първи ред. До 2019 г. те ще трябва да въведат и нов допълнителен капиталов буфер от 2.5%, така че съотношението да е най-малко 7%.

Най-вероятно европейските банки ще имат нужда от набиране на допълнителен капитал, особено в Германия, Испания и "другите по-слаби звена", пише "Ройтерс". Германската банкова асоциация например изчисли, че на десетте най-големи банки в страната ще са необходими 105 млрд. евро. "Ще са необходими стотици милиарди евро", заяви и Ноут Велинк. "От една страна, банките ще трябва да капитализират печалбите си за няколко години. Останалото зависи от всяка поотделно и ще трябва да се набере от капиталовите пазари."

Основното противоречие между банкерите и регулаторите в едногодишните дискусии за Базел III беше, че затягането на регулациите ще навреди сериозно на кредитоспособността на банките, а оттам и на икономическото възстановяване. През юни проучване на Института за международни финанси (ИМФ), цитирано от "Файненшъл таймс", показа, че то ще доведе до 3.1% спад в брутния вътрешен продукт на САЩ, Европа и Япония до 2015 г.

Освен това анализаторите заявиха, че банките ще трябва да увеличат акционерния си капитал със 700 млрд. долара, да наберат привлечени средства от 5.4 трлн. долара и да съкратят 10 млн. работни места. Самият председател на Базелския комитет за банков надзор Ноут Велинк заяви, че глобалният икономически растеж може да се забави с до 1 процентен пункт.

Сега обаче тези опасения са отчасти уталожени заради приемането на по-дългия срок за въвеждане на промените. За него настояваше най-вече Германия. След официалното одобряване на пакета реформи президентът на Бундесбанк Аксел Вебер заяви, че така "ще се позволи на всички банки да изпълнят по-високите изисквания".

Като "риск за населението" обаче определи забавянето Нобеловият лауреат по икономика и бивш главен икономист в Световната банка Джоузеф Стиглиц пред "Блумбърг". "Не е особено съвестно да продължаваш да излагаш на риск населението под претекст, че то не може по-бързо да увеличи собствения си капитал, предвид все още високите нива на банкерски възнаграждения", посочи той.

"Ключово както за българските, така и за всички останали страни е, че влизането в сила на новите правила е достатъчно отложено във времето, така че да няма забавяне на икономическото възстановяване", коментира за "Дневник" и главният изпълнителен директор на СИБанк и бивш директор на "Банков надзор" в БНБ Петър Андронов.

"Същността на Базел III е въвеждането на повече и по-качествен капитал, посочи той. Този по-качествен капитал се състои от акционерния капитал и общите резерви на банките и специално в България е доминиращ в собствения капитал на кредиторите. Това е така отчасти, защото финансовите инструменти у нас не са толкова развити.

Освен това самото регулаторно изискване в страната и досега е било по-високо от изисквания минимум, а и още миналата година БНБ изпрати препоръка банките да поддържат адекватността на капитала от първи ред над 10%. Така че българските банки имат капитал да отговорят на Базел III от 3-4 години насам."

"От друга страна, глобално и в дългосрочен план новите регулации ще доведат до поскъпване на кредитирането", допълни Андронов. "Големите банки ще трябва да компенсират по някакъв начин набирането на необходимия капитал, което вероятно ще се отрази и на банките в България, защото са техни поделения. Също така увеличеното търсене на капитал също ще доведе до поскъпване на ресурса в бъдеще."

Регулаторите все още обсъждат дали да бъдат въведени и допълнителни регулации за "важните за системата банки". По този въпрос Бордът по финансова стабилност трябва да отправи препоръките си до ноември. Според Филип Хилдебранд, управител на централната банка на Швейцария, "новите правила са широкообхватни, но не се отнасят директно към проблема "твърде големи, за да фалират" (too-big-to-fail)". "Ще са необходими допълнителни усилия за това както на международно, така и на национално ниво."

Още през юли бяха завършени определенията за капитал, както и условието за ливъридж (степента на задлъжнялост, изчислена като съотношение между капитала и всички активи). До 2018 г. банките трябва да въведат изискването за 3% ливъридж. Комитетът тепърва трябва да одобри ревизиран начин за изчисляване на рисково претеглените активи.

КАРЕ: Пазарите реагираха с облекчение на новината

Още в ранната сесия на борсата акциите на европейските банки поскъпнаха с 1.7%, а еврото се покачи с 1.1% спрямо долара, посочи "Ройтерс". До обед "Сосиете женерал", "Барклис" и БНП " Париба" отбелязаха повишение между 2.1% и 4%. Водещият индекс "Дау Джоунс 30" също се покачи с близо 1%, отчасти и заради добрите производствени данни от Китай. Повишение отчетоха и индексите "Стандард енд Пуърс" и NASDAQ , съответно с 1.23% и 1.6%. На междубанковия паричен пазар промяната се усети слабо, пише още "Ройтерс".

Източник: Dnevnik.bg

Коментари:

Име:

Текст на коментара:

Код: