Малко вероятно е Катар да стане спасител на банковата система в Европа и мнозина ще бъдат разочаровани от притока на пари от Катар и другите богати държави от Персийския залив към закъсалите европейски банки. Основните причини за това са две – първата е, че европейските финансови институции се превръщат в прекалено рискови дори и за тях и явно единствено държавната помощ ще е от решаващо значение, и втората, е нуждата от капитали за самите страни от региона, които са разтърсени от политически и граждански брожения, пише в анализ "Ройтерс".
Откакто банковата система в Европа започна да се пропуква последните няколко месеца, финансовите пазари са засипани от слухове и съобщения в медиите за евентуални инвестиции от Персийския залив и най-вече от богатия Катар, който наистина използва случая за изгодни инвестиции и придобивания.
През юни испанската банка Santander отрече да е в преговори с Катар за продажба на дял, а миналия месец френската BNP Paribas също отрече подобни слухове. В понеделник обаче фондът на катарската кралска фамилия придоби звеното за частно банкиране на белгийската KBC за 1.05 млрд. евро и вече преговаря за същия бизнес на спасената в началото на седмицата от фалит банка Dexia.
Проявената активност трудно може да се превърне в спасителен пояс за банките в еврозоната. "Не е по възможностите дори на Катар да предостави наистина достатъчно капитал за европейската финансова система.
Те биха могли да участват в някои от увеличенията на капитала, които банките правят, но в крайна сметка държавната подкрепа ще е задължителна", каза Рейчъл Зеймба, директор в Roubini Global Economics в Лондон.
Няма официални данни, но вероятно държавният инвестиционен фонд Qatar Investment Authority (QIA) разполага с активи на стойност около $70 млрд., като не е ясно колко от тях са свободни за бъдещи инвестиции.
QIA е доста активна през последните няколко години, харчейки над 20 млрд. долара за дялове в германските производители на автомобили Porsche и Volkswagen, Agricultural Bank of China, Santander Brasil, испанската Iberdrola и германската строителна компания Hochtief, а във Великобритания купиха магазините Harrods, а освен всичко друго и два европейски футболни отбора.
През август фондът купи около 17% от банката, която ще бъде създадена от сливането на Алфа банк (Гърция) и Юробанк, инжектирайки 500 млн. евро в критичен за Гърция момент.
Анализаторите обаче твърдят, че сделката с Alpha Bank не трябва да се приема като индикатор за това, че Катар е готов да поеме голям риск във финансовия сектор на Европа, особено в момент, когато подобно на други държави от Персийския залив и той се стреми да осигури политическа стабилност вътре в страната си чрез рязко увеличение на правителствените разходи. Катар увеличи почти двойно заплатите в държавния сектор и пенсиите през тази година.
Друг е въпрос и доколко инвестициите в европейските банки на Катар и други държави от Персийския залив отговарят на техните дългосрочни стратегически цели. Все повече тези държави се обръщат и към Азия.
В търсене на добра възвращаемост на инвестициите си те правят вложения в енергийни и технологични проекти, което има и далеч повече смисъл, отколкото покупката на банки от една западаща индустрия, какъвто е финансовият сектор на развитите държави.
"Очаквам Катар и други държавни инвестиционни фондове от Персийския залив да продължат да търсят възможности за евтини инвестиции, но те не са алтруистични сами по себе си и ще търсят и добра възвращаемост", добавя Зеймба.
Източник: Dnevnik.bg