Лихвите по депозитите са спаднали наполовина през последните две години, показват данните на БНБ. През 2010 г. се даваха по 9-10 на сто, а дори и по 12 процента, то към края на април 2012 г. средното лихвено равнище е 5 процента, съобщава "Капитал daily". Така наречената депозитна война започна с идването на кризата от 2007-2008 г. като доведе лихвите до нереално високи равнища. В момента в банките има голям ресурс, тъй като хората предпочитат да спестяват, което не стимулира банките да се стремят да привличат пари. В същото време кредитирането е слабо. Това е и една от причините да се стигне до спада на лихвите.
През април средният лихвен процент по депозитите в левове за домакинства е 4.94%, като намалява с 0.55 процентни пункта за една година. Спрямо предходния месец намалението е малко. Това се наблюдава и при депозитите в евро – средната за пазара лихва през миналия месец е била 4.55%, като на годишна база намалението е с 0.27 пр. п., а на месечна съвсем леко.
Очакванията са да се запази тенденцията към понижаване при лихвите по депозитите, а темпът да остане бавен и постепенен.
На този етап лихвите по депозити се задържат все пак на относително високи нива заради опасенията на банките, че ако някоя от тях намали нивото им по-съществено, ще последва отлив на клиентите й към други банки с по-високи лихви, както по време на депозитния туризъм през 2009 г. А това е кошмарът на всеки банкер.
Според една от последните прогнози на БНБ лихвените проценти по срочните депозити ще спадат минимално през първото шестмесечие на 2012 г. Факторите, на които се основават тези прогнози на централната банка, са високата ликвидност на банковата система (25.75% коефициент на ликвидност към края на март тази година) при умерена кредитна активност на банките и запазването на високата норма на спестяване на домакинствата.
В същото време за лихвите по кредитите прогнозите за текущия период бяха за запазване на нивото им. На практика през последните около осем месеца лихвите по тях проявяват месечни колебания, които в някои случаи бяха сериозни, но са без по-ясна посока на движение.
Фактори за това са нестабилността и несигурността на международните финансови пазари, както и евентуалното повишаване на рисковата премия на страната.
Друг фактор, който задържа цената на кредита относително висока, са многото просрочия и опасенията, че при ново забавяне на икономиката влошаването на портфейлите може отново да се активизира. Като поддържат по висока разлика между лихвите по кредити и депозити, финансовите институции могат да тушират загубите от обезценки на лошите си вземания.
Така в края на април лихвите по потребителските заеми в лева спадат леко на годишна и на месечна база до 11.43%, а в евро се повишават спрямо предходния месец, докато на годишна база съвсем леко намаляват до 9.65%.
И при жилищните кредити движението не е еднопосочно - в левове на месечна база леко се покачват, а на годишна има спад до 7.84%. В евро през април се задържат на нивото си от предходния месец, в сравнение с година по-рано има спад до 7.65%.
Годишният процент на разходите (ГПР), който включва освен лихвата по кредита и всички такси и комисиони, свързани с него, за потребителски кредити в левове намалява и на месечна, и на годишна база до 12.95%, а в евро леко се покачва до 11.32%. ГПР за жилищни заеми в лева отбелязва съвсем лека корекция в посока нагоре и на месечна, и на годишна база до 8.58%, а в евро намалява до 8.32 на сто.
Източник: Dnevnik.bg